Управлението на уязвимости помага на фирмите да идентифицират и коригират потенциални проблеми със защитата, преди те да станат сериозни грижи за киберсигурността. Като предотвратява пробиви в данните и други инциденти със защитата, управлението на уязвимости може да предотврати накърняване на репутацията и общото представяне на фирмата.
Освен това управлението на уязвимости може да подобри съответствието с различни стандарти и разпоредби за защита. И накрая, това може да помогне на организациите да разберат по-добре цялостното си положение по отношение на рисковете за защитата и къде може да са необходими подобрения.
В днешния силно свързан свят, изпълняването на случайни сканирания на защитата и справянето с киберзаплахи след тяхното възникване не е достатъчна стратегия за киберсигурност. Един непрекъснат процес на управление на уязвимости има три основни предимства пред усилията „компютър към компютър“, включително:
Подобрена защита и контрол
Като сканират редовно за уязвимости и ги коригират своевременно, организациите могат значително да затруднят атакуващите да получат достъп до техните системи. Освен това стабилните практики за управление на уязвимости могат да помогнат на организациите да идентифицират потенциални слабости в своето положение на защитата, преди атакуващите да го направят.
Видимост и отчитане
Управлението на уязвимости предоставя централизирано, точно и актуално отчитане на състоянието на положение на защитата на организацията, което дава на персонала на ИТ на всички нива видимост в реално време за потенциални заплахи и уязвимости.
Оперативна ефективност
Чрез разбиране и намаляване на рисковете за защитата фирмите могат да сведат до минимум времето на прекъсване на системата и да защитят своите данни. Подобряването на цялостния процес на управление на уязвимости също така намалява времето, необходимо за възстановяване от всички инциденти, които възникват в действителност.
След като сте въвели програма за управление на уязвимости, има четири основни стъпки за управление на известни и потенциални уязвимости и неправилни конфигурации.
Стъпка 1: Идентифициране на уязвимости
Сканирането за уязвимости и неправилни конфигурации често е в центъра на програма за управление на уязвимости. Скенерите за уязвимости, които обикновено са непрекъснато действащи и автоматизирани, идентифицират слабости, заплахи и потенциални уязвимости в системите и мрежите.
Стъпка 2: Оценяване на уязвимостите
След като бъдат идентифицирани потенциални уязвимости и неправилни конфигурации, те трябва да бъдат валидирани като истинска уязвимост, оценени според риска и приоритизирани въз основа на тези оценки на риска.
Стъпка 3: Отстраняване на уязвимости
След оценяването организациите имат няколко възможности за третиране на известни уязвимости и неправилни конфигурации. Най-добрата възможност е да се отстраняват проблемите, което означава пълно или частично коригиране на уязвимостите. Ако пълното отстраняване на проблемите не е възможно, организациите могат да ги намалят, което означава понижаване на възможността за злонамерено използване или минимизиране на потенциалните щети. И накрая, те могат да приемат уязвимостта – например когато съответният риск е нисък – и да не предприемат никакви действия.
Стъпка 4: Съобщаване за уязвимости
След като уязвимостите бъдат третирани, важно е да се документират и съобщават известните уязвимости. Това помага на ИТ персонала да проследява тенденциите на уязвимостите в своите мрежи и да гарантира, че организациите остават в съответствие с различни стандарти и разпоредби за защита.
Освен това управлението на уязвимости може да подобри съответствието с различни стандарти и разпоредби за защита. И накрая, това може да помогне на организациите да разберат по-добре цялостното си положение по отношение на рисковете за защитата и къде може да са необходими подобрения.
В днешния силно свързан свят, изпълняването на случайни сканирания на защитата и справянето с киберзаплахи след тяхното възникване не е достатъчна стратегия за киберсигурност. Един непрекъснат процес на управление на уязвимости има три основни предимства пред усилията „компютър към компютър“, включително:
Подобрена защита и контрол
Като сканират редовно за уязвимости и ги коригират своевременно, организациите могат значително да затруднят атакуващите да получат достъп до техните системи. Освен това стабилните практики за управление на уязвимости могат да помогнат на организациите да идентифицират потенциални слабости в своето положение на защитата, преди атакуващите да го направят.
Видимост и отчитане
Управлението на уязвимости предоставя централизирано, точно и актуално отчитане на състоянието на положение на защитата на организацията, което дава на персонала на ИТ на всички нива видимост в реално време за потенциални заплахи и уязвимости.
Оперативна ефективност
Чрез разбиране и намаляване на рисковете за защитата фирмите могат да сведат до минимум времето на прекъсване на системата и да защитят своите данни. Подобряването на цялостния процес на управление на уязвимости също така намалява времето, необходимо за възстановяване от всички инциденти, които възникват в действителност.
Как да управлявате уязвимостите?
След като сте въвели програма за управление на уязвимости, има четири основни стъпки за управление на известни и потенциални уязвимости и неправилни конфигурации.
Стъпка 1: Идентифициране на уязвимости
Сканирането за уязвимости и неправилни конфигурации често е в центъра на програма за управление на уязвимости. Скенерите за уязвимости, които обикновено са непрекъснато действащи и автоматизирани, идентифицират слабости, заплахи и потенциални уязвимости в системите и мрежите.
Стъпка 2: Оценяване на уязвимостите
След като бъдат идентифицирани потенциални уязвимости и неправилни конфигурации, те трябва да бъдат валидирани като истинска уязвимост, оценени според риска и приоритизирани въз основа на тези оценки на риска.
Стъпка 3: Отстраняване на уязвимости
След оценяването организациите имат няколко възможности за третиране на известни уязвимости и неправилни конфигурации. Най-добрата възможност е да се отстраняват проблемите, което означава пълно или частично коригиране на уязвимостите. Ако пълното отстраняване на проблемите не е възможно, организациите могат да ги намалят, което означава понижаване на възможността за злонамерено използване или минимизиране на потенциалните щети. И накрая, те могат да приемат уязвимостта – например когато съответният риск е нисък – и да не предприемат никакви действия.
Стъпка 4: Съобщаване за уязвимости
След като уязвимостите бъдат третирани, важно е да се документират и съобщават известните уязвимости. Това помага на ИТ персонала да проследява тенденциите на уязвимостите в своите мрежи и да гарантира, че организациите остават в съответствие с различни стандарти и разпоредби за защита.